сезони
Затули се слънцето някъде,
останах отново сама,
заминаха с него и чайките
и топлата нощна тъма.
Страшно надвиснаха облаци -
черни, огромни и зли,
а над полета и покриви
спускат се грозни мъгли.
И ти си отиде със слънцето,
след тебе остана тъга,
носталгия, болка в сърцето,
даже вече не пишеш писма.
Не, не съм ти омръзнала още,
имам място във твойто сърце,
но съм сигурна в туй само нощем -
сам-сама и с албум във ръце.
Споменът тихо открехва вратата
и се вмъква в стаята кротко при мен
и морето започва играта си
и денят става благ, озарен.
После нежно ме будиш с целувка
и приспиваш ме нощем във страст,
като птица, разстлала крилата си
над дечицата свои във мраз.
Топлината от обич разгръща се
в пелена от любов и тъга
и обвива ме - ето я, връща се!
Искрицата стопли леда...
Ала спомена открехва вратата,
дваж по-кротко напуска сега,
само той ми остана след слънцето
да гори и топи пак леда.
И ти си сезон като лятото...
Едва пристигнало, бърза то да си върви.
Върви си! Нямам сили да спирам и времето,
но нали знаеш - сезоните сменят се
и скоро лятото пак ще цъфти... 03.10.1995
останах отново сама,
заминаха с него и чайките
и топлата нощна тъма.
Страшно надвиснаха облаци -
черни, огромни и зли,
а над полета и покриви
спускат се грозни мъгли.
И ти си отиде със слънцето,
след тебе остана тъга,
носталгия, болка в сърцето,
даже вече не пишеш писма.
Не, не съм ти омръзнала още,
имам място във твойто сърце,
но съм сигурна в туй само нощем -
сам-сама и с албум във ръце.
Споменът тихо открехва вратата
и се вмъква в стаята кротко при мен
и морето започва играта си
и денят става благ, озарен.
После нежно ме будиш с целувка
и приспиваш ме нощем във страст,
като птица, разстлала крилата си
над дечицата свои във мраз.
Топлината от обич разгръща се
в пелена от любов и тъга
и обвива ме - ето я, връща се!
Искрицата стопли леда...
Ала спомена открехва вратата,
дваж по-кротко напуска сега,
само той ми остана след слънцето
да гори и топи пак леда.
И ти си сезон като лятото...
Едва пристигнало, бърза то да си върви.
Върви си! Нямам сили да спирам и времето,
но нали знаеш - сезоните сменят се
и скоро лятото пак ще цъфти... 03.10.1995
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© НН Тодорова Всички права запазени
