Mar 14, 2007, 3:10 PM

сезони

  Poetry
869 0 2
Затули се слънцето някъде,
 останах отново сама,
заминаха с него и чайките
 и топлата нощна тъма.
 Страшно надвиснаха облаци -
 черни, огромни и зли,
а над полета и покриви
спускат се грозни мъгли.
 И ти си отиде със слънцето,
 след тебе остана тъга,
 носталгия, болка в сърцето,
 даже вече не пишеш писма.
 Не, не съм ти омръзнала още,
 имам място във твойто сърце,
 но съм сигурна в туй само нощем -
 сам-сама и с албум във ръце.
 Споменът тихо открехва вратата
 и се вмъква в стаята кротко при мен
 и морето започва играта си
 и денят става благ, озарен.
 После нежно ме будиш с целувка
 и приспиваш ме нощем във страст,
 като птица, разстлала крилата си
 над дечицата свои във мраз.
 Топлината от обич разгръща се
 в пелена от любов и тъга
 и обвива ме - ето я, връща се!
 Искрицата стопли леда...
 Ала спомена открехва вратата,
 дваж по-кротко напуска сега,
 само той ми остана след слънцето
 да гори и топи пак леда.
 И ти си сезон като лятото...
 Едва пристигнало, бърза то да си върви.
 Върви си! Нямам сили да спирам и времето,
 но нали знаеш - сезоните сменят се
 и скоро лятото пак ще цъфти...                                                                 03.10.1995

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© НН Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...