Mar 14, 2007, 3:10 PM

сезони

  Poetry
865 0 2
Затули се слънцето някъде,
 останах отново сама,
заминаха с него и чайките
 и топлата нощна тъма.
 Страшно надвиснаха облаци -
 черни, огромни и зли,
а над полета и покриви
спускат се грозни мъгли.
 И ти си отиде със слънцето,
 след тебе остана тъга,
 носталгия, болка в сърцето,
 даже вече не пишеш писма.
 Не, не съм ти омръзнала още,
 имам място във твойто сърце,
 но съм сигурна в туй само нощем -
 сам-сама и с албум във ръце.
 Споменът тихо открехва вратата
 и се вмъква в стаята кротко при мен
 и морето започва играта си
 и денят става благ, озарен.
 После нежно ме будиш с целувка
 и приспиваш ме нощем във страст,
 като птица, разстлала крилата си
 над дечицата свои във мраз.
 Топлината от обич разгръща се
 в пелена от любов и тъга
 и обвива ме - ето я, връща се!
 Искрицата стопли леда...
 Ала спомена открехва вратата,
 дваж по-кротко напуска сега,
 само той ми остана след слънцето
 да гори и топи пак леда.
 И ти си сезон като лятото...
 Едва пристигнало, бърза то да си върви.
 Върви си! Нямам сили да спирам и времето,
 но нали знаеш - сезоните сменят се
 и скоро лятото пак ще цъфти...                                                                 03.10.1995

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© НН Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...