13 мар. 2008 г., 19:18

Сезони

1.2K 0 6

Снежни бури ме посрещат,

вятърът с косите ми играе.

Ледени кристалчета се сипят тихо,

като балерини грациозно те прелитат.

Усещам танца им със всички мои сетива,

и сякаш в сън прекрасен аз вървя.

Не искам никога да свършва тоз прекрасен миг,

но знам - отворя ли очи, ще бъда в друг пейзаж красив.

Нежно слънцето ще грее, ще усещам полъх лек,

и ще посрещна със усмивка новината,

че дошла е пролетта в гората.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Никова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...