13.03.2008 г., 19:18 ч.

Сезони 

  Поезия » Пейзажна
802 0 6

Снежни бури ме посрещат,

вятърът с косите ми играе.

Ледени кристалчета се сипят тихо,

като балерини грациозно те прелитат.

Усещам танца им със всички мои сетива,

и сякаш в сън прекрасен аз вървя.

Не искам никога да свършва тоз прекрасен миг,

но знам - отворя ли очи, ще бъда в друг пейзаж красив.

Нежно слънцето ще грее, ще усещам полъх лек,

и ще посрещна със усмивка новината,

че дошла е пролетта в гората.

© Десислава Никова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??