13.03.2008 г., 19:18

Сезони

1.2K 0 6

Снежни бури ме посрещат,

вятърът с косите ми играе.

Ледени кристалчета се сипят тихо,

като балерини грациозно те прелитат.

Усещам танца им със всички мои сетива,

и сякаш в сън прекрасен аз вървя.

Не искам никога да свършва тоз прекрасен миг,

но знам - отворя ли очи, ще бъда в друг пейзаж красив.

Нежно слънцето ще грее, ще усещам полъх лек,

и ще посрещна със усмивка новината,

че дошла е пролетта в гората.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Никова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...