13.03.2008 г., 19:18

Сезони

1.2K 0 6

Снежни бури ме посрещат,

вятърът с косите ми играе.

Ледени кристалчета се сипят тихо,

като балерини грациозно те прелитат.

Усещам танца им със всички мои сетива,

и сякаш в сън прекрасен аз вървя.

Не искам никога да свършва тоз прекрасен миг,

но знам - отворя ли очи, ще бъда в друг пейзаж красив.

Нежно слънцето ще грее, ще усещам полъх лек,

и ще посрещна със усмивка новината,

че дошла е пролетта в гората.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Никова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....