Сезони
546
0
0
Морето, пясъкът, луната,
за миг за теб бях всичко свято,
сълзите, болката, вината,
поредно похабено лято.
Стотици нерви пропиляни,
запазени във сива песен,
десетки мигове, събрани
в цвета на идващата есен.
Загърби всичко, без преструвки,
върни се, молех те, замина,
със спомени за твоите целувки
прекарах някак тази зима.
Но всичко някога се връща,
дует от птички, спрели в своя полет,
за истина една и съща,
замръзнала до следващата пролет.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Живко Енев Все права защищены
