severianin (Валентин Чернев)
417 677
25 нояб. 2012 г., 16:11

Сезони 

  Поэзия
638 0 10

 

СЕЗОНИ

 

             “Налей ми светлина, прати ми вик!”

                                         Венета АРАХАНГЕЛОВА

 

Налива в чашата на хоризонта като вино

далечен залез светлина далечна...

Каква година, Господи, каква година –

не шепа делници, а сякаш мудна вечност!

И пада вик от небесата в полуздрача,

тъй скръбен вик, че въздухът трепери

и същността на мирозданието плаче...

Дали душата ми крещи?

Или е жерав?

Нали отдавна жеравите отлетяха

или последният лети над мен разплакан?

Той няма дом, той няма своя стряха,

но аз къде отивам преди мрака?

 

Лежат в степта на зимата зад мене

подобно кълнове сред угарта безснежна

на порива стеблата осланени.

Да чакам други днес е безнадеждно!

В нощта удавени от водопади мътни

зад мен надеждите останаха несбъднати,

а бурята и днес не стихва – тътне

над мъртви ниви, над мечти оскъдни...

От сто слънца опърлени, сред нивите

и корените спят, и семената...

Запазил съм по къшей хляб за живите,

но как ще седна утре на софрата?

 

А като вино залезът се пени

на хоризонта в чашата огромна

и скръбен вик на жерав плаче в мене,

и нещо шепне, нещо ми напомня...

Навярно че безплодна есен крачи

след празна зима и след мъртво лято,

и хоризонтът тъне в полуздрача,

и пада вик, и гасне светлината...

Или че на живота ми над склона

отдавна тъмен залез е надвесен...

 

Годините са с четири сезона.

Защо у мен четирите са есен?

 

 

© Валентин Чернев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красиво е!
  • Много тъга.. красива тъга!! Нямам думи!
  • Благодаря на всички. Желая ви слънчев и спокоен ден!
  • Много харесах!
  • Чета винаги с голяма почит тази страница,много земни и истински творби,понякога пропити от мъка по изгубените години,но дори и в мъката има красота.Поздрав!
  • Много ми хареса мотивът за жерава!
  • Удоволствие е да се чете, това което е написано от дарените.
  • С поздравления!
  • Благодаря за поезията!
  • Обожавам стиховете ти, Северянино!
    Защото...
    Олицетворяват меланхоличния ми дух, затворен в бутилка.
    Твоите послания обаче непрестанно разклащат тапата й...
    Как можеш да бъдеш толкова различен, толкова шарен в тъгата си?
    Как?
Предложения
: ??:??