СЕЗОНИ
“Налей ми светлина, прати ми вик!”
Венета АРАХАНГЕЛОВА
Налива в чашата на хоризонта като вино
далечен залез светлина далечна...
Каква година, Господи, каква година –
не шепа делници, а сякаш мудна вечност!
И пада вик от небесата в полуздрача,
тъй скръбен вик, че въздухът трепери
и същността на мирозданието плаче...
Дали душата ми крещи?
Или е жерав? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse