Сезони II

19 окт. 2012 г., 13:28

Поэзия

434 0 3

СЕЗОНИ II

На синовете ми Драгомир и Светлозар

И как да ви кажа, момчета, че лятото свърши?

И как да ви кажа, че вече отдавна е есен?

Че клоните цъфнали днес са оголени вършини,

а синият свод на небето е облак надвесен?

И как да ви кажа...

а всъщност защо да ви казвам?

За вас продължава горещото, знойното лято;

за вас зеленее клонакът с листнатите пазви

и пърха в небето на белите гълъби ятото.

Съседът отсреща седи, побелял, под тополата...

Защо да му казвам за есен и капещи листи?

За него снегът е натегнал по клоните голи –

отдавна съседът живее сред зима сребриста.

А двете ми внучки се гонят със смях по поляната

и свети тревата в нозете им пролетно-свежа...

Защо да им казвам за есен от злато ковано,

защо да им казвам за голите клони наежени?

Навярно е сбъркало времето нещо в тефтера си

и тук, на земята, сезоните май са се смесили –

вървите до мен, но живеете в моето “вчера”...

И как да ви кажа, че в мене отдавна е есен?

Eia (Росица Танчева)

2012-10-20T10:37:50+03:00

Отново изказвам почитанията си! Чудесна творба!
rozza (Радка Миндова)

2012-10-19T14:38:11+03:00

Мерило за поезия сте.
Прочетох с удоволствие!
djudjii (Жанет Велкова)

2012-10-19T14:28:12+03:00

Чета го вече няколко пъти и все не мога да намеря точните думи за коментар...
Почувствах го просто.
Поздрав!