Сезони

(Сънувам те)

Опомни ме умиращо листо –

отронен къс есенно злато,

танцуващо над лобното место…

Горчиво, тъжно и познато –

любов, погребана в снега

без кръст, изстинала… Опята

от вълци и виелици… Сега

заспивам заедно с полята…

Сънувам те. Ти, страст и грях,

жарава, спомен и молитва,

сърцето си на твоя огън грях.

Обичам те, обичам те! Отлитвам…

…

Събудих се сред жива топлина,

а нежният ти полъх ме разлисти.

Изправих уморените си колена

и тръгнах – мирен и пречистен –

към пълния със младост юни.

Препуснах през житата му. Без път –

на юг, до пясъчните дюни.

Забрава пих от знойната ти плът,

пирувам в храма на душата

със теб – наяве и насън

в голямата любов, която

нехае за сезоните навън.