10 nov 2010, 12:25

Сезони (Сънувам те)

911 0 1

Сезони

(Сънувам те)

 

Опомни ме умиращо листо –

отронен къс есенно злато,

танцуващо над лобното место…

Горчиво, тъжно и познато –

 

любов, погребана в снега

без кръст, изстинала… Опята

от вълци и виелици… Сега

заспивам заедно с полята…

 

Сънувам те. Ти, страст и грях,

жарава, спомен и молитва,

сърцето си на твоя огън грях.

Обичам те, обичам те! Отлитвам…

 

 

Събудих се сред жива топлина,

а нежният ти полъх ме разлисти.

Изправих уморените си колена

и тръгнах – мирен и пречистен –

 

към пълния със младост юни.

Препуснах през житата му. Без път –

на юг, до пясъчните дюни.

Забрава пих от знойната ти плът,

 

пирувам в храма на душата

със теб – наяве и насън

в голямата любов, която

нехае за сезоните навън.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...