10.11.2010 г., 12:25

Сезони (Сънувам те)

912 0 1

Сезони

(Сънувам те)

 

Опомни ме умиращо листо –

отронен къс есенно злато,

танцуващо над лобното место…

Горчиво, тъжно и познато –

 

любов, погребана в снега

без кръст, изстинала… Опята

от вълци и виелици… Сега

заспивам заедно с полята…

 

Сънувам те. Ти, страст и грях,

жарава, спомен и молитва,

сърцето си на твоя огън грях.

Обичам те, обичам те! Отлитвам…

 

 

Събудих се сред жива топлина,

а нежният ти полъх ме разлисти.

Изправих уморените си колена

и тръгнах – мирен и пречистен –

 

към пълния със младост юни.

Препуснах през житата му. Без път –

на юг, до пясъчните дюни.

Забрава пих от знойната ти плът,

 

пирувам в храма на душата

със теб – наяве и насън

в голямата любов, която

нехае за сезоните навън.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...