И той, като сезон, по план ме изненада,
налягането ми внезапно понижи,
а вихърът му ме отнесе с листопада
и зъзна си сама, смразена от лъжи.

От сочни плодове надявах се да вкуся,
а той ги похаби по калното паве,
дърветата щом взе със своя чар да друса –
приличат на сърца, разцепени на две.

Денят ми хем по-къс, хем празници побира.
Е, да, но сутринта не пеят птици вред
и гледайки навън, очите ми запират
не летните цветя, а правени от лед.

На хладния му бряг се радвам по тюленски,
под важен Еверест играя като як.
Какво, че в мъжки род е "той", а "зима" в женски? –
в сърцето ми вали пореден първи сняг.