Коловози
От кал и Божи дух съм сътворен,
а днес владея цялата Вселена.
Дори самият бог е изумен
от силата, която блика в мене.
Защото гледа моето безумие –
където стъпя, всичко да руша.
За лудостта ми няма точна дума
и няма ключ за моята душа.
Когато се издигна над пространствата,
аз виждам моята планета в синьо.
Едва тогава смътно осъзнавам,
че тя ми е единствена родина.
И аз съм й синовно задължен
за всички болки и за всяка рана.
Понякога се будя ужасен,
че утре може вече да я няма –
да я взриви внезапен катаклизъм
или човешка лудост – все едно...
О, Господи, ако сега те има,
сложи ръка на моето чело,
влей светъл разум в пламналия мозък –
да вляза в образа си на човек,
Земята да опаша с коловози
и да я пратя в бъдещия век.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Ангелова Все права защищены
