voda (Елица Ангелова)
582 14033
Jul 26, 2017, 8:35 AM  

Коловози 

  Poetry » Civilian
796 8 22

От  кал и Божи дух съм сътворен,
а днес владея цялата  Вселена.
Дори самият бог е изумен
от силата, която блика в мене.

Защото гледа моето безумие –
където стъпя, всичко да руша.
За лудостта ми няма точна дума
и няма ключ за моята душа.

Когато се издигна над пространствата,
аз виждам моята планета в синьо.
Едва тогава смътно осъзнавам,
че тя ми е единствена родина.

И аз съм й синовно задължен
за всички болки и за всяка рана.
Понякога се будя ужасен,
че утре може вече да я няма –

да я взриви внезапен катаклизъм
или човешка лудост – все едно...
О, Господи, ако сега те има,
сложи ръка на моето чело,

влей светъл разум в пламналия мозък –
да вляза в образа си на човек,
Земята да опаша с коловози
и да я пратя в бъдещия век.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ех, Роби... Чак пък класа!
  • Откъдето и да погледнеш този стих, личи високата класа на поета!...Браво, Ели!...
  • Благодаря, Момчета!
    Обич в дните ви да бъде!
  • Оригинално, харесах!
    *****
  • Много хубаво стихотворение!
  • Колко хубаво си го казала, Виолета!
    Замислих се над думите ти, Влади...
    Благодаря за задълбочения поглед!
    Ведри дни!
  • Малко, сладко, прелестно стихче.
    Поздрави, Ели.
  • Албена, Златна, и двете сте прави -зависи от гледната точка...
    Красива юлска вечер ви пожелавам!
  • Все пак по-добре е да си цвете, отколкото безлична тревичка. Поздравления за лекия, изящен стих!
  • Водице, поздравявам те с едно мое краткостишие,:
    ***
    Трева коравата
    земя разпуква...
    Звук на пролет.

    Така, че хубаво е да си Вода, трева , Елица!...
    Топла и творческа вечер!
  • Много възторжено, Иве
    Зарадва ме, благодаря!
  • ех, водичке , водичке... поздрав за стихото, вълнуваш сърцата ни!
  • Велин и Ники, отбелязвате стилни особености, които особено ценя.
    Благодаря, Момчета!
    Бъдете здрави!
  • Семпло, простичко, красиво! Това е красотата на поезията, Ели! Поздравления! Хубав ден!
  • Много е красиво, Ели! И си направила хубава съпоставка. Поздравявам те!
  • Благодаря на всички за задълбоченото вникване в смисъла на стиха ми:
    лирическата предпочита да е тревичка, за да я има през всички сезони...
    Стихът е стар, но малко го редактирах, затова реших да го публикувам и тук.
    Успешни дни, Приятели!
  • Ако той не може да види прекрасното Цвете у теб, значи не те заслужава!! Хич не съжалявай!! Намери си по-грижовен градинар!! ))) Това за лирическата.
    А на теб, мила Ели – прекрасна и нежна, както винаги!!
  • Има и многогодишни цветя, с дълбоки корени и дълга красота през годините. Нека любовта е дълга и взаимна! Поздрави!
  • Какъв полет на мисълта!!!!
  • Дали тревичките са символ на любовта, или са символ на забравата? Защото когато тревата никне тя покрива всичко и то тъне в забрава. Но ще живеем до другата трева, нали Елица!? Замисляш, но не това е главното в това хубаво стихотворение, а неговото лаконично изящество. Поздрав за стихотворното майсторство!
  • Не е греховна мисълта
    щом свързана е с любовта...
    Поздрав!
  • Чудно! Скромните тревички са незабележими, но са с нас през всички сезони
Random works
: ??:??