7 февр. 2013 г., 09:15

Шантаво-Оранжева Поезия! 

  Поэзия » Другая
779 0 0


 

Сливат се облаци, пламнали в любовния плен.
С тихи въздишки Вятърът свисти обгорен...
припява им нещо, някакъв екзотичен рефрен... 

Оранжеви воали загадъчно, меко разстила Луната...
Премигващо кимат край нея с искрици звездици.
Далече в Безкрая небесен, някъде из Мъглявината...
Свръхнова танцува! Самотен валс с неоткрита Планета.

Притихнала под тях, Оранжева огнедиша Земята,
Възторжено поклащат сгърчени клони дървета...
С цигулка мъничка, горестно скърца щурче в несрета. 
Изгарят светулки над него и падат с писък в тревата...

Оранжево огнена профучава из висините Комета,
с димящи следи и тайнствени знаци жигосва Небето...
Безплътни сенки, на мъртвия  Шекспир нашепват Сонета...
Призрак /на луд композитор/ ражда в транс гениално либрето.

В позлатена карета препуска Оранжева Приказна Фея,
коси от оранжеви пламъци развява царствено в нея.... 
Високи кули, красиви замъци издига с вълшебна Магия...
Притихнала, Земята следи полета на мистичната  стихия.

Божествена Симфония разплисква тишината Оранжева!   
Тържествено оповестява Коронацията на нова Кралица!
Пристъпва девствената, млада Принцеса - Утрото Розова...
Гасне Оранжевата Феерия на Нощта, а Тя е вече Старица. 
                                                          
Приела е своята Детронация, с достолепие. Без тъга. 
Загърната в плаща на Оранжевата си Звездна мъгла.
Отива си моята най-приказна среднощна Фантазия...
На моя най-красив сън, най-чаровната беше Инвазия!                              

От всичките, написани до сега по Света...
най-шантаво Оранжевата Поезия!
 



 

 

 

 

 

© Екатерина Камазовска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??