Шантаво-Оранжева Поезия!
1.2K
0
0
Сливат се облаци, пламнали в любовния плен.
С тихи въздишки Вятърът свисти обгорен...
припява им нещо, някакъв екзотичен рефрен...
Оранжеви воали загадъчно, меко разстила Луната...
Премигващо кимат край нея с искрици звездици.
Далече в Безкрая небесен, някъде из Мъглявината...
Свръхнова танцува! Самотен валс с неоткрита Планета.
Притихнала под тях, Оранжева огнедиша Земята,
Възторжено поклащат сгърчени клони дървета...
С цигулка мъничка, горестно скърца щурче в несрета.
Изгарят светулки над него и падат с писък в тревата...
Оранжево огнена профучава из висините Комета,
с димящи следи и тайнствени знаци жигосва Небето...
Безплътни сенки, на мъртвия Шекспир нашепват Сонета...
Призрак /на луд композитор/ ражда в транс гениално либрето.
В позлатена карета препуска Оранжева Приказна Фея,
коси от оранжеви пламъци развява царствено в нея....
Високи кули, красиви замъци издига с вълшебна Магия...
Притихнала, Земята следи полета на мистичната стихия.
Божествена Симфония разплисква тишината Оранжева!
Тържествено оповестява Коронацията на нова Кралица!
Пристъпва девствената, млада Принцеса - Утрото Розова...
Гасне Оранжевата Феерия на Нощта, а Тя е вече Старица.
Приела е своята Детронация, с достолепие. Без тъга.
Загърната в плаща на Оранжевата си Звездна мъгла.
Отива си моята най-приказна среднощна Фантазия...
На моя най-красив сън, най-чаровната беше Инвазия!
От всичките, написани до сега по Света...
най-шантаво Оранжевата Поезия!
© Екатерина Камазовска All rights reserved.
