11 сент. 2016 г., 13:43  

Шантаво стихотворение

789 1 13

Как да го кажа на птиците,

кацнали смело по жиците:

искам със вас да летя!

Как да го кажа на пламъка

който се вдига над камъка:

искам със теб да пламтя!

 

Как да го кажа на вятъра,

който си прави театъра:

искам да бъдем едно!

Как да го кажа на жИтото,

в слънцето жарко завитото:

искам да бъда зърнО!

 

Искам да кажа на хората,

дето за мен са опората:

вие ми давате длан!

Следва да питам и себе си-

видно от само себе си:

бях ли до тука разбран?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря и на Руми, Владислав, Вики и Любо! Радвам се, че и Вие сте ме разбрали
    отлично! Благодаря за убавите коментари и оценките! Бъдете и пишете! Поздрави!!
  • Недей, Приятелю се чуди, комай във сайта все сме луди... Поздравления за стихотворението!
  • Ако мислиш, че е шантаво, брой и мен в отбора
  • Всъщност, стихотворението изобщо не е "шантаво", прекрасно, много точно и ясно е! Поздрав и от мен, Никола!
  • Благодаря, Приятели, за хубавите коментари! Трогнат съм от вниманието и от това, че сте ме разбрали отлично! Сърдечни поздрави и Ви желая хубав творчески ден!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....