vyatur (Аз)
59 454
28 апр. 2011 г., 21:14

Шаш 

  Поэзия » Белые стихи
808 0 5

Казват, че силна съм жена.

Вдигнала смело, високо глава

и продължаваща гордо и възвишено.

Опитвайки се да забрави, че е било.

 

Не е  по вкуса ми мимолетната свалка,

а още по-малко мъжете - "сваляч".

Защо трябваше такъв да те видя?

Та макар да знам, че на шега е.

 

Е,  какво се оказа накрая,

че ти непознат си за мен.

Но ще имам ли сили и време

да опозная тоз стар-нов човек?

 

Защо се променяш така?

Какви са тези изцепки?

Разбирам, че всичко това е шега.

Но аз такъв не те зная.

 

 

 

 

 

 

© Аз Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Аз не се познавам,
    камо ли пък ти
    щом се състезавам
    в свалки на жени!
  • Елена,благодаря за Вашия коментар.Много харесвам поезията Ви и най-редовно Ви чета.
  • За жалост хората се променят ,,Но аз такъв не те зная'' с времето! Хареса ми стиха!!! Поздрави и от мен!!!
  • Вода,радвам се,че си между нас.Липсваше ми.А за мъжете-свалячи,вече не
    знам,какво да кажа.Да са живи и здрави,ще им се връща.
  • Ще трябва да го опознаеш, Вятърко!
    Всъщност, мъжете–свалячи са добри любовници...
    Ех!
Предложения
: ??:??