4 апр. 2009 г., 08:28

Шефът

1K 0 0

 Ти беше човек, имаше душа,
             а сега си впримчен,
             на чужда воля си ръка
             и, мили, станал си безличен!

             Шефът каза… шефът иска…
             Ти си нула… никой… дупка…
             Козируваш, а всичко в теб „писка”.
             Ти ли? Ти си… На кого му пука?

             Впримчен си, хомота се затяга
             ще се обесиш, нямаш дъх.
             Ще те погуби гибелната тяга.
             Подчинен си. Израстък! Нисък мъх!

             Ти си на Големия в краката.
             Небето – далеч, близо – земята.
             Шефът е велик, а ти си без лик.
             Шефът диктува, а ти мируваш…

             По-нисък от тревата,
             по-тих от тишината,
             по-сам от самотата
             и по-добър от добротата!

             Докога ще влачиш хомота?
             Докога ще си мил, кротък?
             Критикувай го, ругай,
             най-после го опровергай!

             „Когато цъфнат теменугите
             и грейне синьото небе….”
             Пак ли ще живееш за другите
             и ще искаш другите да са добре?!

             Когато ти кажат „Свий се!”,
             подгъзувай и мълчи…
             Ако пречиш – скрий се
             и просто се примири…

             Не питай и не казвай,
             освен ако не те попитат.
             Предатели на шефа си наказвай,
             скрий се, търпи, не ритай…

             И ако нещо се пропука,
             бъди готов, прави компромис,
             ти си работник… Кукла на кука…
             Ти си добър герой от комикс…

             А идва ти да кажеш!
             Шефа строго да накажеш,
             да си спомниш, че си човек,
             животът ти и без това не е лек…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даринка Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...