Apr 4, 2009, 8:28 AM

Шефът

  Poetry » Civic
1K 0 0

 Ти беше човек, имаше душа,
             а сега си впримчен,
             на чужда воля си ръка
             и, мили, станал си безличен!

             Шефът каза… шефът иска…
             Ти си нула… никой… дупка…
             Козируваш, а всичко в теб „писка”.
             Ти ли? Ти си… На кого му пука?

             Впримчен си, хомота се затяга
             ще се обесиш, нямаш дъх.
             Ще те погуби гибелната тяга.
             Подчинен си. Израстък! Нисък мъх!

             Ти си на Големия в краката.
             Небето – далеч, близо – земята.
             Шефът е велик, а ти си без лик.
             Шефът диктува, а ти мируваш…

             По-нисък от тревата,
             по-тих от тишината,
             по-сам от самотата
             и по-добър от добротата!

             Докога ще влачиш хомота?
             Докога ще си мил, кротък?
             Критикувай го, ругай,
             най-после го опровергай!

             „Когато цъфнат теменугите
             и грейне синьото небе….”
             Пак ли ще живееш за другите
             и ще искаш другите да са добре?!

             Когато ти кажат „Свий се!”,
             подгъзувай и мълчи…
             Ако пречиш – скрий се
             и просто се примири…

             Не питай и не казвай,
             освен ако не те попитат.
             Предатели на шефа си наказвай,
             скрий се, търпи, не ритай…

             И ако нещо се пропука,
             бъди готов, прави компромис,
             ти си работник… Кукла на кука…
             Ти си добър герой от комикс…

             А идва ти да кажеш!
             Шефа строго да накажеш,
             да си спомниш, че си човек,
             животът ти и без това не е лек…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даринка Колева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...