8 янв. 2009 г., 08:08

Шеметно...

778 0 12
Когато в твоя свят
се връщам -
все за кратко.
И преболява в мене радостта.
А времето притиска ни
във обръч.
И после... връщане назад?
Е, днес поне и слънцето
изглежда ми доволно...
Но... не ми се мисли
още за пътя ми... обратно.
Не сега.
Единствено ме спира мисълта
да знам, че си щастлив
със мене още.
Дали, когато всеки път
се виждаме,
във тебе трепкат
невидимите нотки на копнеж?!
И после... щом настъпи онзи час...
Когато в теб се спотая смълчана...
И пари нежно всяко твое докосване.
Шеметно...
Когато...
всеки път усещам
по себе си твоя дъх...
Затворила очи...
Сърцето ли?!
Там пазя тебе.
И свойта мъничка, недоловима
женственост...
Нали се сещаш?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...