Jan 8, 2009, 8:08 AM

Шеметно...

  Poetry » Love
771 0 12
Когато в твоя свят
се връщам -
все за кратко.
И преболява в мене радостта.
А времето притиска ни
във обръч.
И после... връщане назад?
Е, днес поне и слънцето
изглежда ми доволно...
Но... не ми се мисли
още за пътя ми... обратно.
Не сега.
Единствено ме спира мисълта
да знам, че си щастлив
със мене още.
Дали, когато всеки път
се виждаме,
във тебе трепкат
невидимите нотки на копнеж?!
И после... щом настъпи онзи час...
Когато в теб се спотая смълчана...
И пари нежно всяко твое докосване.
Шеметно...
Когато...
всеки път усещам
по себе си твоя дъх...
Затворила очи...
Сърцето ли?!
Там пазя тебе.
И свойта мъничка, недоловима
женственост...
Нали се сещаш?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...