voda (Елица Ангелова)
586 14113
17 июн. 2017 г., 12:33  

Шепа вишни 

  Поэзия » Гражданская
575 7 23

На тръгване от вишната набра ми.
Костилките запазих. И сама,
когато стигнах тук, посях ги, мамо –
във чужда пръст, на чуждата земя.

Поникнаха, пораснаха и ето –
сега разтварят бели цветове.
Едно и също е за тях небето –
и слънце праща им, и дъждове.

И мило ми е, като ги погледна,
и мъка безутешна ме гнети,
че шепичката вишни бе последна.
След нея се затвориха врати...

 

© Елица Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??