11 нояб. 2008 г., 23:25
Шепот на залез за... сбогом
Понякога денят умира с почести.
Надгробен камък... залезът.
Прекрасна епитафия в оранжево.
А ние с тебе само гледаме... мълчим.
Ноктюрно ще ни е до утрото.
И после пак дано да каже някой -
"Понякога денят умира с почести"...
© Георги Колев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Абе,Колев...
Респект! -
Много харесах!
Поздрав! -
ами аз си мисля , че всеки ден си умира , защото повече никога не се повтаря...всеки друг е наследник на предходния.....
мерси на четящите
-
Айде сега - умира. Не умира! Просто... се оттегля някъде, където е невидимо за нас. Да си почине.
За почест!
-
Страхотен си Георги!!!
-
"Надгробен камък... залезът."
!!!
Дано да каже и да види... залеза!Прекрасен стих!Поздрави!
-
мн е хубаво и е уникално само по себе си , идеята ти е мн добра !
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поздрави!