Севичка (Севдалина Янкулова)
22 123
17 авг. 2007 г., 23:01

Шепот от съдбата 

  Поэзия
982 0 5
Душата ми е празна
и сърцето ми кърви,
съдбата ми коварна
все по грешен път върви.

И все ме блъска от стена в стена,
задава ми въпрос един."Кой?
Кажи ми кой ти причини това?"

"Не бе ли ти?" - попитах аз -
пътя ми в живота кой чертае?
Нима не си онази ти,
дето може и с любов да те омае?

"Същата съм, да" - отвърна тя
"аз съм режисьорът -
ти главният герой във този филм.

Не се предавай - ми прошепна тя -
аз знам, раниха те дълбоко,
но след всяка буря грейва слънцето в деня
и ти щастлива ще си, вярвай ми, отново.

И ето озари ме пак надежда,
повярвах аз на своята съдба
и знам, че някога аз пак ще срещна
доброто и красивото във любовта!

© Севдалина Янкулова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??