Шепот от съдбата
и сърцето ми кърви,
съдбата ми коварна
все по грешен път върви.
И все ме блъска от стена в стена,
задава ми въпрос един."Кой?
Кажи ми кой ти причини това?"
"Не бе ли ти?" - попитах аз -
пътя ми в живота кой чертае?
Нима не си онази ти,
дето може и с любов да те омае?
"Същата съм, да" - отвърна тя
"аз съм режисьорът -
ти главният герой във този филм.
Не се предавай - ми прошепна тя -
аз знам, раниха те дълбоко,
но след всяка буря грейва слънцето в деня
и ти щастлива ще си, вярвай ми, отново.
И ето озари ме пак надежда,
повярвах аз на своята съдба
и знам, че някога аз пак ще срещна
доброто и красивото във любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Севдалина Янкулова Всички права запазени
