17 ago 2007, 23:01

Шепот от съдбата

  Poesía
1.3K 0 5
Душата ми е празна
и сърцето ми кърви,
съдбата ми коварна
все по грешен път върви.

И все ме блъска от стена в стена,
задава ми въпрос един."Кой?
Кажи ми кой ти причини това?"

"Не бе ли ти?" - попитах аз -
пътя ми в живота кой чертае?
Нима не си онази ти,
дето може и с любов да те омае?

"Същата съм, да" - отвърна тя
"аз съм режисьорът -
ти главният герой във този филм.

Не се предавай - ми прошепна тя -
аз знам, раниха те дълбоко,
но след всяка буря грейва слънцето в деня
и ти щастлива ще си, вярвай ми, отново.

И ето озари ме пак надежда,
повярвах аз на своята съдба
и знам, че някога аз пак ще срещна
доброто и красивото във любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Севдалина Янкулова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...