Шепотът на нощта
Тихата нощ разтвори прегръдка,
докосва те с целувка нежна и сладка.
Луната изпраща своите тъжни лъчи,
затваря за чудесен сън уморени очи.
Нощта със своята прелест ти шепти.
покрива сърцето ти, а то тупти.
Денят разказва на нощта красива.
Колко нежност има душата щастлива....
И докосва те Бог с цветни воали,
разбужда за живот чувства заспали.
Мечтите се раждат и в небесата се реят,
усмивката и радостта в тебе живеят.
О, свята тайнственост, нощта те обвива!
Сияния блестят, светлина те покрива.
Прероден човекът утрото посреща,
закопнял за нежност и любов гореща.
Очи отворил, дочул тихата песен,
влиза вяра в него за живот чудесен.
Слънцето гали денят и радост изпраща,
мигове щастливи в сърцето връща.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йонка Янкова Все права защищены
