16 февр. 2005 г., 13:15

Шест дни 

  Поэзия
5.0 / 1
1301 0 0
Шест дни не спя,
шест дни те виждам пред моите очи.
Душата ми ридае, че не си до мене ти!
Какво да сторя, за да си отвориш сърцето ти.
Съдба ли е това да не те зърна
нито през деня, нито през нощта.
Кажи ми не е ли това истинска любов
в моята душа?
Иде ми да изкрещя, но глас не ми остана,
иде ми да плача, но сълзи вече нямам.
За мене си само ти жената на моите мечти.
Казах го и пак ще кажа ОБИЧАМ ТЕ! – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Пенков Все права защищены

Предложения
  • Если помнишь - прости. Если любишь - прощай. Мне уж надо уйти. Я люблю тебя, знай. Мне бы страх одол...
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
  • Так трудно с бременем мне жить - но вот, опять мы вместе. Как трудно в мгле бездонной быть.... И сме...

Ещё произведения »