Vagabond6969 (Васил Пенков) Vagabond6969 (Васил Пенков)
6
16 февр. 2005 г., 13:15

Шест дни

1.5K 0 0

Шест дни не спя,

шест дни те виждам пред моите очи.

Душата ми ридае, че не си до мене ти!

Какво да сторя, за да си отвориш сърцето ти.

 

Съдба ли е това  да не те зърна

нито през деня, нито през нощта.

Кажи ми не е ли това истинска любов

в моята душа?

 

Иде ми да изкрещя, но глас не ми остана,

иде ми да плача, но сълзи вече нямам.

За мене си само ти жената на моите мечти.

Казах го и пак ще кажа ОБИЧАМ ТЕ!  –

дори и да те нямам.


18.12.2004

Васил Пенков.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Пенков Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0