Шест дни

Poetry

1.5K 0 0

Шест дни не спя,

шест дни те виждам пред моите очи.

Душата ми ридае, че не си до мене ти!

Какво да сторя, за да си отвориш сърцето ти.

Съдба ли е това да не те зърна

нито през деня, нито през нощта.

Кажи ми не е ли това истинска любов

в моята душа?

Иде ми да изкрещя, но глас не ми остана,

иде ми да плача, но сълзи вече нямам.

За мене си само ти жената на моите мечти.

Казах го и пак ще кажа ОБИЧАМ ТЕ! –

дори и да те нямам.

18.12.2004

Васил Пенков.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0