Шест дни не спя,
шест дни те виждам пред моите очи.
Душата ми ридае, че не си до мене ти!
Какво да сторя, за да си отвориш сърцето ти.
Съдба ли е това да не те зърна
нито през деня, нито през нощта.
Кажи ми не е ли това истинска любов
в моята душа?
Иде ми да изкрещя, но глас не ми остана,
иде ми да плача, но сълзи вече нямам.
За мене си само ти жената на моите мечти.
Казах го и пак ще кажа ОБИЧАМ ТЕ! –
дори и да те нямам.
18.12.2004
Васил Пенков.
© Васил Пенков All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
