йеромонах (Атеист Грешников)
341 541
6 июн. 2008 г., 09:31

Шлайф машина 

  Поэзия » Философская
712 0 6

ШЛАЙФ МАШИНА

 

Каква повърхност,
ясен блясък,
о, каква равнинност
има тоз метал,
таз сплав

от шлайф и от полир,
от мед, от плът и пот.

Изшлайфа ме, о, таз машина,
излъсква ме до потната основа.
Изтръгва и последната, тъй малка, люспа
от корозия и епидермис.
И, о... на повръхността
какво излиза...?
Пошлостта? Мерзостта?

Или пък тоз фалшив отблясък,
прикриващ Низостта?

Не може да са те...
Не вярвах да са толкоз плитко!
Те трябва да са долу, до основата!

Безчестието, разсъблечено,
изжулено и лъснато...?

Напира то отвън, да бъде то видяно.

Ох, ти, машино, работи и свличай
тоз грозен слой от мен,
не ми е той присъщ.

Не аз това съм.

И пласт след пласт се свличат:
Гряз, чернилка, страст,
изгнила сласт,
маскирана във роза...

Махнете се!
Не ща ви!
Работи и пак дълбай,
стържи по тялото кълнато.

Дали това Душата е?
Излиза бавно, бледо,
най-накрая.
Изпъква... странно...
Не, все още плитко е,
а Тя е ядката, тя е онзи кълн,
без който го няма живота!

Но ти, машино, стържи,
освежи ме.
Излъскай тази моя стара тлен.
Придай търговски блясък, малко фин,
за да продам тялото, сакато,
защото днес душите се продадоха отдавна,

а телата са кът и ги няма!

Но душата моя, горката,
за мен оставам си...

Комай само тя остана ми.

© Атеист Грешников Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Аз пък съм по сливките добре узрели, напечени от есенното слънце, леко пръхкави, мммм да усещам как се стича сокът им по бузите ми
  • Шлайф машина, е за това не се бях сетила... хахаха
    Ето още един от моята партия!
    Готино е!
  • Добреее!
  • Хм! Ядка, ядка, ама аз и кайсийка искам да си хапна. Само ядки ли ще мелим? Всичко си трябва... Компот от ядка не става, нито ошав, нито вино.. И кой е казал, че обвивката трябва да е бляскава и фалшива? Краен си. Ех, този сепаратизъм... ех, тези генно модифицирани кайсии. Уиски с фъстъци.. и Джеймс Браун
    --
    ПП: Малко иронизирах, извини ме, ако нещо И не забравяй фотографии.
  • Въпроса е дали сме мелодраматични, цинични или еуфорични! Целуфана не ме интересува, често бляскавата му сивота е фалшива, виж ядката е друго нещо, ухайна, дъхава, понякога нагарча, но винаги истинска!
  • Никой не е само това, кеото е отвътрде Не разбирам защо все този стремеж да се разчленяваме и да махаме нещо от нас, а не да прибавяме... Други души, други чувства... Представяш ли си... само някакви оголени души... Дето да им е студено зимата?! Драматично си го написал.
Предложения
: ??:??