Щастие
/посветено на хората с увреждания/
Пак вали. Късна есен настана.
Сняг посипа треви, дървеса,
като в приказка, с бяла премяна
земята засла с пелена.
Леден вятър извива си песни
и навява на преспи студа,
но в градче едно, с улички тесни,
двама влюбени сбъдват мечта.
Тя, момиче, по-крехко от птиче,
със отрязани рано крила,
той, мечтаният рицар лиричен,
исполин, невидял светлина.
Чурулика му тя най-щастливо,
със дъха си снежинки топи,
той протегнал ръце обичливи
зад каляската нейна лети.
И пъртина проправя за двама,
за да стане мечтата съдба,
та безкрилната, негова дама,
да му бъде очи в любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
