5 июл. 2008 г., 11:10

Щастие

987 0 4
И ето пак спечели тя,
момичето с тъмните очи и тъмна коса.
Но аз няма да заплача, не и сега,
когато знам, че някой ден пак ще дойдеш у дома.

Няма да се тръшкам, въпреки че много ме боли,
за теб аз никога не ще пророня пак сълзи.
Аз вече те познавам... непостоянен си в любовта,
не заслужаваш ти моята тъга.

Даже не знам защо този стих пак на теб посвещавам,
но чрез него аз искрено ти пожелавам:
много щастие да изпиташ с нея,
та да изживее това, което аз не успях да изживея.

А когато пак сетиш се за мен, не протягай ръце,
защото не си добре дошъл в моето сърце.
Когато сетиш се за мен просто се усмихни,
кажи си: "Дано щастливо е момичето със сините очи."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Бакалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....