Пазя писмата ти в мойта душа,
те са за мене опора.
В миг ще поискам с теб да летя,
нейде навън из простора!
Ще се втурна с крила,
напоени със щастие...
Ще пребродя морета,
брегове, океани...
Ще достигна до теб,
упоен от тревога.
За да бдя
над любовния огън!
© Симеон Пенчев Все права защищены
Много ме трогна !
Лек ден!