23 апр. 2008 г., 21:59

Щастлив край

915 0 1
 

 Щастлив край

 

Градът заспал е вече,

улиците са така красиво пусти,

само нечий глас отвъден тъне в тишината

и пак мъглата стиснала града е здраво

в своята прегръдка силна,

впила нокти в тъмните му силуети.

 

А тя.... над гроба му пресен ридае,

с побелели от мъка коси,

с букет черни рози в ръце,

пропити с кръв на любим.

 

Сама своите сълзи горчиви пак пие -

отрова да бяха, сладки биха били...

Мъжа си обичан

от брачното ложе изпраща.

 

В копнежа по него, майката

свойте деца забравя,

с нежност тях за миг си спомня,

обръща се... имената им върху

надгробните плочи прочита със вик...

 

Две безжизнени празни очи

към ковчега отворен поглеждат

... съдбата е ясна...

На мъжа и жената е писано заедно да умрат.

 

Градът събужда се вече,

улиците от живот кипят,

мъглата своята силна прегръдка отпуска...

...

Само гробарят ядосан отново беснее...

... две тела вместо едно ще заравя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлиана Кехайова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...