Щастлив край
Градът заспал е вече,
улиците са така красиво пусти,
само нечий глас отвъден тъне в тишината
и пак мъглата стиснала града е здраво
в своята прегръдка силна,
впила нокти в тъмните му силуети.
А тя.... над гроба му пресен ридае,
с побелели от мъка коси,
с букет черни рози в ръце,
пропити с кръв на любим.
Сама своите сълзи горчиви пак пие - ...