17 июл. 2009 г., 03:20
За последно тук те целувам
на прага на твоя живот
и мъничко с тебе загивам,
стояща над пресния гроб.
Къде те оставих последно,
вперила поглед с любов
в лицето ти още потребно,
покрито сега със покров.
Търся из нищото смисъл,
сред празните наши очи...
Животът е, може би, мисъл,
която ужасно боли. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация