Щастлива съм днес, че живял си!

ivaferendzia (Ива)
47 96

17.07.2009 г., 3:20 ч.

Поезия » Друга

636 0 3

За последно тук те целувам

на прага на твоя живот

и мъничко с тебе загивам,

стояща над пресния гроб.

Къде те оставих последно,

вперила поглед с любов

в лицето ти още потребно,

покрито сега със покров.

Търся из нищото смисъл,

сред празните наши очи...

Животът е, може би, мисъл,

която ужасно боли.

Какво ли направихме с нея?

Сбъдна ли всички мечти?!

Или напразно родена идея

са твойте отминали дни?!

Защо да плача след края?!

Щастлива съм днес, че живял си!

Няма смисъл само в безкрая,

а с посока до тук ти вървял си!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.