Щастлива съм днес, че живял си!
За последно тук те целувам
на прага на твоя живот
и мъничко с тебе загивам,
стояща над пресния гроб.
Къде те оставих последно,
вперила поглед с любов
в лицето ти още потребно,
покрито сега със покров.
Търся из нищото смисъл,
сред празните наши очи...
Животът е, може би, мисъл,
която ужасно боли.
Какво ли направихме с нея?
Сбъдна ли всички мечти?!
Или напразно родена идея
са твойте отминали дни?!
Защо да плача след края?!
Щастлива съм днес, че живял си!
Няма смисъл само в безкрая,
а с посока до тук ти вървял си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива Всички права запазени
