ivaferendzia (Ива) ivaferendzia (Ива)
47
Jul 17, 2009, 3:20 AM

Щастлива съм днес, че живял си!

  Poetry » Other
971 0 3

За последно тук те целувам

на прага на твоя живот

и мъничко с тебе загивам,

стояща над пресния гроб.

 

Къде те оставих последно,

вперила поглед с любов

в лицето ти още потребно,

покрито сега със покров.

 

Търся из нищото смисъл,

сред празните наши очи...

Животът е, може би, мисъл,

която ужасно боли.

 

Какво ли направихме с нея?

Сбъдна ли всички мечти?!

Или напразно родена идея

са твойте отминали дни?!

 

Защо да плача след края?!

Щастлива съм днес, че живял си!

Няма смисъл само в безкрая,

а с посока до тук ти вървял си!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0