Щастливката с дванайсет свидни сина
Доволна била вече с десет сина,
но зад Октомври братът се задавал.
Жадувала да има тя дузина,
усещала, че всеки следващ радва
по своему сърцето и душата.
- Ноември ще се казваш ти, отроче! -
погалила сина си със ръката,
преди да го изкъпе тя в поточе.
Така го закалила много рано,
от студ и вятър да не се страхува.
Синът бил своенравен. От забрани
и забележки нищичко не чувал.
Спокоен спял под храст узрял на шипка,
но скокне ли уплашен от съня си,
със студ лицата хорски той пощипвал,
от ситото на облак сняг поръсвал.
Комините започнали да пушат
лулите си в небето посивяло.
А гроздето, във бъчвите послушно
затворено, от сладостта кипяло.
Дечицата с палтенце и със шалче
излизали да поиграят кратко.
Най-малките юначета, обаче,
не пускали със кака и със батко.
Мечета зимен сън били заспали
на топличко във своите хралупи.
От мамините гозби не ядяли,
а вън снегът със преспи ги затрупвал.
Ноември даже мислел да повика
и короняса Зимата, но мама
със строгост към синчето си извикала:
- След седмица властта ти свършва, само
на следващия брат това се пада!
Почакай малко, непослушко мамин!
Легни да спиш в леглото за награда!
Когато трийсти ден превалял вече,
сина Декември майката родила.
От този час се стягале далече
да тръгне и събирала тя сила.
По портите наслагала венчета,
да срещнат всички Коледа щастливи.
С момчетата, станали цяла чета,
се чувствала тя майка горделива.
Декември дал властта на лейди Зима
и тя характер войнствен проявила.
Макар сурова и непредвидима,
пързалки за децата сътворила.
А те усърдно пишели писмата
до Стареца, подарък да им носи.
И знаели – пред тях ще спре шейната,
щом отговор получи на въпроса,
че слушало е малкото човече.
Приготвяла се Старата Година
на Новата да стори път и вече
на прага с благослов да я размине.
Попитах я дали не е решила
от синовете кой любим ще бъде.
Щастлива, че дванайсет е родила,
класация отказа да обсъдим.
© Мария Панайотова Все права защищены
Свързани произведения
Така решила майката Година.
Щастлива била баба му и с трепет
по всички хора с радостта си минала
да ги завърже с бяло и червено ...
Комментарии
-
Дай Боже да стане, миличка!🙏
-
И аз предусещам нова детска книжка! 🙂
-
Благодаря ти, Наде!😍Аз съм си свършила работата с написването, а какво ще се случи по-нататък, това е божа работа!💜
Иржи, на десети ли ти беше рожденият ден, тази дата ми се върти, но не съм сигурна тя ли е наистина?💜😍 -
Права си, Мария, в Правилника пише, че участията в предизвикателствата не бива да са на части, нито обещания за продължение...Видях си месеца- февруари, скоро имам Рожден ден.
-
И тази поредица е чудесна, Марийче! Предвкусвам новата книжка. И се радвам, като дете.
-
Всяко "Браво!", казано от теб, ми е ценно, Доче!🤗 Сърдечно ти благодаря, скъпа!💕
-
Щастлива мъжка майка е годината
дванадесет надежди е създала.
Дванайсет торти със свещици сътворила
та всеки месец да е малък празник!
Браво и от мен! -
Лина, приемам поздрава ти с приятното чувство, че поредицата ти е харесала!😍
Иржи, миличка, откри ли своя месец? Не пуснах продълженията към тази първа част, защото не знаех дали това няма да влезе в противоречие с правилата в сайта.
Подкрепата ти е ценна за мен!💕
Ники, та ти си написал цяла поема! Толкова е красива, образите ти са очарователни! И аз те поздравявам, приятелю!😍
Стойчо, твоето браво е от голямо значение за мен! Благодарна съм ти!😍
Жени, прегърнаха ме думите ти! Аз изглежда свикнах с по-мащабните детски проекти и не мога без тях! Навярно ме очаква и следващият!😘
Сени, оценката ти повдигна още повече настроението ми! Дано и на теб съм донесла радост с приказката за твоя месец!😍 -
Много яко! Ноември е моят месец.
-
Колко е хубаво, че реши да разгърнеш в поредица първоначалната идея, Мария
-
Поздравления и браво, Мария!
-
Януари сплита косата ми на плитки.
Сняг се сипе от очите.
Февруари ми рисува скрежни пеперуди, луната е с ванилова позлата.
Март ме буди с нарцис в зеници.
Калеми присъжда и тревни щурци.
Април пролетта ми води и слънчеви шансони.
Май с вятъра ми спори и дъждовна рокля си облича.
Юни ми закачва миди, в косите и черноморска луга.
Юли морето ме сънува, корали са къна по ръцете и светулки по лицето.
Август делфини ми води и сини ветрове по ръцете.
Септември е ядрен взрив на птици.
Корсетите на лятото разхлабих и панделките в косите.
Октомври ми закачва дъждовни фиби и амбра по дървета.
Ноември скитници ми води и онзи табор с мед и жълтици.
Декември от мускус, кехлибар и тамян, зимите пристигат със снежните сватбари.
Мери, за мен беше удоволствие цялата поредица!
За мен си вълшебство и огън от думи! -
Щастливката си и ти, Мария, че направи такова интересно произведение в части. Като видях че това е последната част и помислих, че за моя месец няма...
А той бил в първата част, която е самостоятелна и участва в предизвикателство! Ако човек не смогне навреме да види някоя публикация и тя после изчезва от полезрението, поне за мен е така , и трудно намира пропуснатото...Идеята ти беше добра, сега трябва да мислиш за друга! -
Много хубава поредица се получи. Поздравления!
-
Радвам се, че получавам одобрение от две пораснали момчета!😃 Благодаря ви много, Митко и Жоро!😍
-
Хубаво...
-
Браво отново! Цял цикъл!
-
Колко мил и радващ ме коментар си ми оставила, Тони! Благодаря ти с прегръдка, скъпа!🤗😘❤️
-
Браво, Мария! Много хубаво и вълнуващо!
"Щастлива, че дванайсет е родила,
класация отказа да обсъдим."
Та всеки месец е чаровен по своему и трябва да сме щастливи но такова приказно разнообразие! -
Вече виждам в мечтите си тези приказки, излезли в малка детска книжка, но кога и дали ще се случи - нямам отговор, приятели. Това е Божа работа!
Благодаря ви за постоянството, с което проследихте всички части от поредицата и за подкрепящите ви коментари, Нина и Таня!💕 -
Хубаво е!!!
Поздравления! -
Благодаря за удоволствието, което ми донесоха тези малки приказки!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
