Щастливката с дванайсет свидни сина
Доволна била вече с десет сина,
но зад Октомври братът се задавал.
Жадувала да има тя дузина,
усещала, че всеки следващ радва
по своему сърцето и душата.
- Ноември ще се казваш ти, отроче! -
погалила сина си със ръката,
преди да го изкъпе тя в поточе.
Така го закалила много рано,
от студ и вятър да не се страхува.
Синът бил своенравен. От забрани
и забележки нищичко не чувал.
Спокоен спял под храст узрял на шипка,
но скокне ли уплашен от съня си,
със студ лицата хорски той пощипвал,
от ситото на облак сняг поръсвал.
Комините започнали да пушат
лулите си в небето посивяло.
А гроздето, във бъчвите послушно
затворено, от сладостта кипяло.
Дечицата с палтенце и със шалче
излизали да поиграят кратко.
Най-малките юначета, обаче,
не пускали със кака и със батко.
Мечета зимен сън били заспали
на топличко във своите хралупи.
От мамините гозби не ядяли,
а вън снегът със преспи ги затрупвал.
Ноември даже мислел да повика
и короняса Зимата, но мама
със строгост към синчето си извикала:
- След седмица властта ти свършва, само
на следващия брат това се пада!
Почакай малко, непослушко мамин!
Легни да спиш в леглото за награда!
Когато трийсти ден превалял вече,
сина Декември майката родила.
От този час се стягале далече
да тръгне и събирала тя сила.
По портите наслагала венчета,
да срещнат всички Коледа щастливи.
С момчетата, станали цяла чета,
се чувствала тя майка горделива.
Декември дал властта на лейди Зима
и тя характер войнствен проявила.
Макар сурова и непредвидима,
пързалки за децата сътворила.
А те усърдно пишели писмата
до Стареца, подарък да им носи.
И знаели – пред тях ще спре шейната,
щом отговор получи на въпроса,
че слушало е малкото човече.
Приготвяла се Старата Година
на Новата да стори път и вече
на прага с благослов да я размине.
Попитах я дали не е решила
от синовете кой любим ще бъде.
Щастлива, че дванайсет е родила,
класация отказа да обсъдим.
© Мария Панайотова All rights reserved.
