Мъжът във стари спомени потъна,
въздъхна тихо, стенещо почти,
видя се в светла, трогваща картина,
в засмени и спокойни детски дни!
Сред куп игри, забравил пак умора,
с ожулени от лудории колене,
позна Приятелите, люлката на двора,
безгрижното... вън канещо, Небе!
С училищно звънче пак трепета се върна,
събрало днес стотици питащи очи,
с ваканция, която с подвизи е пълна,
с море и слънце, с палави мечти! ...