Нови изгреви, нови надежди,
ще докосвам и нови луни.
Нови блянове в нови одежди,
нови пътища с мои следи.
Имам още и сила, и вяра,
ЩЕ изхвърля тоз камък студен.
Зная, вече съм близо до края
и начало ЩЕ има за мен.
Ще забравя за всичко фалшиво,
ЩЕ погледна в очите света,
ЩЕ разпръсна косите си диво,
ЩЕ допусна до мен любовта!
ЩЕ помахам на новото утро,
Ще поискам от Бога криле.
Пеперуда аз вече ЩЕ бъда,
ЩЕ протегна широко ръце!
Последната чаша със вино
допивам със тебе, Тъга!
ЩЕ живееш във моето минало,
ЩЕ останеш зад тази врата!
А болката, спяща във шкафа,
ЩЕ изхвърля навън, на дъжда.
Само място заема отдавна,
по ръцете полепва ръжда.
Мрачни мисли висят от тавана,
напомнят за твойте очи.
Такъв си остана - измама...
твойто его защо ли мълчи?
...
В очите слънца ЩЕ посея,
ЩЕ я глезя, че крехка е вярата.
ЩЕ започна със цвят да живея,
ЩЕ се върне душата ми в тялото!