Ще бъда
Аз не искам звездите да сваляши не искам да ти светят очите.Просто искам снега да обичаш,а аз ще бъда снежинките в нощите!
Ще посипвам пътеката в бяло,по която уморено се връщаш.Ще те нося на крилото си вяло,но те моля...на мен да разчиташ!
Аз трапеза ще бъда богата.От пенливото вино опитай.С дъх на клонки от борово златоще ухая.
А ти ме обичай!
И постеля за тебе ще бъда.По-ефирна от мека коприна.По клепачите тихо ще стъпвам. Ще те сгрея, ще съм слънце през зима!
Ще посипвам пътеката в бяло,по която уморено се връщаш.Ще те нося на крилото си вяло,но те моля...на мен да разчиташ!
Аз трапеза ще бъда богата.От пенливото вино опитай.С дъх на клонки от борово златоще ухая.
А ти ме обичай!
И постеля за тебе ще бъда.По-ефирна от мека коприна.По клепачите тихо ще стъпвам. Ще те сгрея, ще съм слънце през зима!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Все права защищены
