Ще бъда
Аз не искам звездите да сваляши не искам да ти светят очите.Просто искам снега да обичаш,а аз ще бъда снежинките в нощите!
Ще посипвам пътеката в бяло,по която уморено се връщаш.Ще те нося на крилото си вяло,но те моля...на мен да разчиташ!
Аз трапеза ще бъда богата.От пенливото вино опитай.С дъх на клонки от борово златоще ухая.
А ти ме обичай!
И постеля за тебе ще бъда.По-ефирна от мека коприна.По клепачите тихо ще стъпвам. Ще те сгрея, ще съм слънце през зима!
Ще посипвам пътеката в бяло,по която уморено се връщаш.Ще те нося на крилото си вяло,но те моля...на мен да разчиташ!
Аз трапеза ще бъда богата.От пенливото вино опитай.С дъх на клонки от борово златоще ухая.
А ти ме обичай!
И постеля за тебе ще бъда.По-ефирна от мека коприна.По клепачите тихо ще стъпвам. Ще те сгрея, ще съм слънце през зима!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
