Когато се чувстваш самотен и мислиш,

че целият свят е срещу теб.
Kогато почувстваш болка
от това, че си пак наранен...

Когато се събудиш в мрака,
облян в пот и сълзи;
Когато дори надеждата в теб изгори
и мечтите ти изпепели...

Тогава, мили, спомни си за нашите дни,
спомни си наивните детски мечти,
които никой не можеше да осъществи...

Вгледай се в снимката ми,
погледни жадните ми очи.
Припомни си какво казвах през сълзи,
когато ме остави ти...

Мислиш, че няма да ти простя?
Че няма да разбера?
Мислиш, че няма да съм до теб?
Че ще те оставя обезкуражен?

Не, мили, ще ти простя...
Ще те разбера.
Ще бъда до теб.

Когато усетя болката ти,
ще те успокоя...

Ще дойда тихо при тебе в нощта,
ще ти кажа, че всичко било е лъжа.
Ще погледна в тъжните ти очи,
ще те погаля нежно с лъчи.

Ще ти кажа колко силно те обичам още...
Ще споделям с тебе своите нощи.
Ще завия грижовно
тялото ти студено, греховно.
И ще ти разкажа с много любов приказка за това,
колко красив е всъщност света...

2005