Ще бъда есен...
Отиде си септември. Още топъл.
Октомври ни прегърна със мъгла.
И тази есен, тъжна като вопъл
в очите ни внезапно заваля.
Настана студ. Така ми се прегръща.
Да топля теб, от лятото събрал
горещите ми страсти. Ти ги връщаш.
С една целувка мога да съм цял.
Ще бъда нежен. Галя като полъх.
По шията. Ръцете. По гърба.
Ти винаги ще искаш да си гола
и влажна между двете си бедра.
А тази жега от несбъдната камина
така ме сгрява в този хлад.
По устните ще имаш капки вино
а аз ще се напивам само с тях.
И нека да вали, да бъде дъжд.
Сълзите не болят ако сме двама.
В една Жена, аз – влюбен мъж
ще бъда есен... Щом те нямам...
Danny Diester
01.10.2017
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
