19 февр. 2009 г., 20:29

Ще бъда ли?...

1.6K 0 17

***

Ако се спускат
по баира...
насред пътя...
угасналите вихри на съня...
ще зная ли кога да ги упътя?
Ще мога ли да викам от брега?

 

И пак ако притихна...
да ме няма...
пред дверите
на чужда самота...
ще бъда ли без Вярата голяма?
Ще мога ли безсолно да соля?

 

Ако изстина като слама...
обгорена...
ако в мастило пак се разтопя...
ще бъда ли частицата Вселена,
която те намери под дъжда?

 

A в теб съм топло-светеща...
смирена...
И в тебе ме прегърна Любовта!
Ще бъда ли?
И не че съм студена...
Обичам те...
дори да те боля!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Арлина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много красиво звучи,браво,невероятна си!
  • Хубаво...хубаво!

    Ако > http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=48006
  • Много е хубав този стих! Откроява се сред другите творби на страницата!
    Поздравления, Арлина!
  • "Ако изстина като слама...
    обгорена...
    ако в мастило пак се разтопя...
    ще бъда ли частицата Вселена,
    която те намери под дъжда?"

    Направо се влюбих в това стихотворение!Честно!
    Финала е разбиващ!Истина е-"това, че някой не ни обича така, както на нас ни се иска, не значи, че не ни обича истински."Всяка любов е различна, не винаги е цветя и рози, понякога е болка и сълзи.
    Поздрави!
  • Пдздрав и от мен! Чудесно е!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...