Открий ме, аз ще бъда твоя...
Там, където зората изгрява
и твоето лице озарява,
където луната заспива,
уморена пътя ти да осветява...
Където дъждът в сняг се сипе,
а хоризонтът скрит е...

Върви напред през планини,
реките ще да бъдат твоя дом,
високи урви - твоя отдих в дълъг път,
слънце и луна - спътници в неволя и беда...
и все така...

Да, там някъде ще бъда твоя...
може би...
Тогава ти ръката ми хвани,
на своето сърце я ти сложи,
кажи:  "Повече далеч от мен ти не бъди!"