Ще бъда твоя светеща окръжност
Аз мога да остана вечно тъжен
и вечно вял - като хербарий
там някъде във някой ъгъл,
четейки собственият си сценарий,
но няма! Ще блестя със цвят,
ще нося само слънчевите дни,
когато съм се чувствал цял
от мигове, в които не болиш.
Ще светя с цялата си обич
и нежност ще ти давам, топлина,
със хубаво дано да ме запомниш,
живот със мен макар че не избра.
Но нека дотогава е лила́во
и пъстро като пролетна дъга,
безоблачно и влюбено до бяло,
отмило мъките с усмихната сълза.
Аз мога да живея вечно тъжен
и имам поводи - хиляда!
Ще бъда твоя светеща окръжност,
в която любовта ми оцелява.
Аз мога да ти давам, без да взема
и всяка мъчна болка да отричам,
защото в този глупав свят без време
остана ми това - да те обичам!...
Danny Diester
27.09.2017
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
От сърце... 
